Права на продуцентите
Защитата на правата на продуцентите е важна, защото тя има определен художествен и творчески характер100. Тя е свързана с избора на произведението, което трябва да бъде записано, подбора на изпълнителите, подходящото подреждане, репетициите с
изпълнителите, участващи в звуковото фиксиране, и накрая самото фиксиране, резултатът от което е звукозаписът.
Вторият етап от работата на продуцента е свързан с производството на звукови носители, а третият е разпространението на звуковите носители на пазара. ЗАПСП урежда като сродни правата на два вида продуценти – продуценти на звукозаписи и права на филмовите продуценти.
I. Продуценти на звукозаписи. Неимуществени права на продуцентите на звукозаписи:
Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.
Продуцентите на звукозаписи притежават както неимуществени, така и имуществени права.
В международните източници не се съдържа защита на неимуществените права на продуцентите на звукозаписи.
Правото на ЕС също не съдържа защита на неимуществените им права.
Вътрешното законодателство (ЗАПСП) защитава правото на продуцентите името им да бъде посочвано по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии при възпроизвеждането и разпространението на направените от тях записи.
II. Имуществени права на продуцентите на звукозаписи
Международни източници:
Римска конвенция
Римската конвенция от 1961 г. в чл.10 урежда правото да разрешават или забраняват прякото или непрякото възпроизвеждане на техните звукозаписи.
100 Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 260 и сл.
– 98 –
Договорът на СОИС 3а изпълненията и звукозаписите урежда четири вида имуществени права:
• право на възпроизвеждане. То се изразява в изключителното право да разрешават прякото или косвено възпроизвеждане на своите звукозаписи по какъвто и да било начин или в каквато и да било форма. (чл.11);
• право на разпространяване. Конвенцията определя това право, като изключително право да разрешават разпространението пред неограничен брой лица на оригинала и екземплярите от своите звукозаписи посредством продажба или по друг начин на предаване на правото на собственост. (чл.12);
• право на наемане. То се изразява в изключителното право да разрешават търговското наемане на оригинала и екземплярите от своите звукозаписи за публиката дори след тяхното разпространение, осъществено от продуцента или с негово разрешение. (чл.13) и
• право за разгласяване пред неограничен брой лица, което се състои в изключителното право на продуцентите (продуцентите) да разрешават разпространението пред неограничен брой лица на своите звукозаписи по жичен път или чрез средствата за безжично връзка по такъв начин, че представители на публиката да могат да осъществяват достъп до такива изпълнения от което и да било място и по всяко време по свой собствен избор (чл.14).
За разлика от Римската конвенция, тази конвенция не е изградена върху принципите на предоставяне на национален режим и минимална закрила. За предоставяне на конвенцияонална закрила е от значение единствено националността на изпълнителя или продуцента (чл.3).
TRIPS
Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (TRIPS) в чл.14 ал. 2 урежда правото продуцентите на звукозаписи да разрешават или забраняват пряко или непряко възпроизвеждане на техните звукозаписи.
В правото на ЕС в Директива 2001/29 и Директива 2006/115 са уредени следните имуществените права на продуцентите на звукозаписи:
– 99 –
• право на възпроизвеждане на техните звукозаписи (чл.2 ал.1 б.„В“ от Директива 2001/29);
• право на разпрострнение на техните звукозаписи (чл.9 ал.1 б.„Б“ от Директива 2006/115);
• право да разрешават или забраняват предоставяне на публично разположение по жичен или безжичен път на техните звукозаписи по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него (чл.3 ал.2 б.„Б“ от Директива 2001/29);
• право на отдаване под наем и даване на заем по отношение на техни звукозаписи (чл. 3 ал.1 б.„В“ от Директива 2001/29).
Национална уредба в ЗАПСП
Имуществени права според националното право на продуцентите на звукозаписи
Продуцентите на звукозаписи притежават пет основни права в „техния пакет от имуществени права“, уреден в ЗАПСП, като това са:
• правото на възпроизвеждане и разпространение;
• публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел.
• предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;
• правото да разрешава вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа в търговско количество, независимо дали записът е извършен законно.
• право на преработката и синхронизацията на записа.
Продуцентът може да отстъпва с договор отделни свои права на
други лица, в т.ч. автори и изпълнители на записаните произведения.
III. Права на филмовите продуценти. Немуществени права.
Продуцентът на аудиовизуално произведение най-общо е лицето, което осигурява инфраструктурата, ресурсите и логистиката на артистите, за да могат те да създават своето изкуство. ЗАПСП не дава определение за филмов продуцент. По аналогия от определението продуцент на звукозаписи, филмовият продуцент е лицето, което организира осъществяването на първия запис и осигурява
– 100 –
финансирането му. Инвестициите, необходими 3а създаването на продукти като филми или аудио-визуални произведения, са значителни. Следователно е необходима адекватна правна закрила на правата върху интелектуална собственост, за да се гарантира възможността за задоволителна възвръщаемост от тези инвестиции (така Решение на СЕС от 13 юли 2006 г. по дело Комисия/Португалия, C 61/05, точка 27).
Филмовите продуценти притежават както неимуществени, така и имуществени права.
В международните източници не се съдържа защита на неимуществените права на филмовите продуценти.
Правото на ЕС също не съдържа уредба на неимуществените им права.
Вътрешното законодателство (ЗАПСП) защитава правото на продуцентите да изискват при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.
IV. Имуществени права на филмовите продуценти:
Международни източници:
Източници от правото на ЕС
Отделни имуществени права на използване на кинематографично или аудиовизуално произведение са предмет на уреждане от няколко директиви. Най-напред, глава нн=0 н8@5: B 820 93/83 C@56 40 ? @02>B > =0 излъчване чрез спътник. По-нататък, правото на възпроизвеждане и на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп са уредени съответно в членове 2 и 3 от Директива 2001/29. Накрая, правото на отдаване под наем и в заем е уредено в членове 2 и 3 от Директива 2006/115. Съобразно чл.14bis от Бернската конвенция, според който лицата – носители на авторско право върху кинематографично произведение, се определят от законодателството на страната, в която се търси закрила. Нормите на член 1, § 5 от Директива 93/83 и член 2, § 2 от Директива 2006/115 определят главният режисьор на кинематографично произведение като негов автор или един от неговите автори. Независимо от направения от националния законодател избор, във всички случаи главният режисьор на кинематографично произведение, за разлика от останалите автори на такова произведение, се ползва от статута на автор по силата на правото на ЕС. В правомощията на държавите членки е да определят и други лица като автори на кинематографичното произведение. Така е постъпил българският законодател, който в чл.62 от ЗАПСП е приел, че
– 101 –
авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът.
Правата на продуцента се закрилят като сродни права.
Национална уредба в ЗАПСП
Имуществени права според националното право на филмовите продуценти
Филмовите продуценти притежават десет основни права в „техния пакет от имуществени права“, уреден в ЗАПСП. Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане:
1. размножаването им101;
2. публичното им прожектиране;
Това понятие не е дефинирано в ЗАПСП. Прожектирането е форма на съобщаване на публиката, при което аудиовизуалното произведение се изпраща до публиката чрез всякакви средства без излъчването по безжичен път по начин, даващ възможност на публиката да го слуша и/или гледа.
3. публичното им изпълнение и излъчването им по безжичен път;
4. предаването и препредаването им по кабел;
5. възпроизвеждането им;
6. разпространението им;
7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;
8. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
Това е вид съобщаване на публиката съобразно абз. 23 от мотивите на Директива 2001/29.
9. вноса и износа в трети държави на копия от филма в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1 или т. 5;
10. преработката и синхронизацията на записа.
101 Легалните дефиниции на понятията са дадени в параграф 2 от ДР на ЗАПСП.