Чл. 78 ГПК

Чл. 78, ал. 1 ГПК

Чл. 78, ал. 3 ГПК

Чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП

Чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП

Чл. 40 ЗАПСП

Чл. 40, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 40, ал. 10 ЗАПСП

Чл. 8, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 8, ал. 4 ЗАПСП

Чл. 94 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 2 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 3 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 4 ЗАПСП

Чл. 95 ЗАПСП

Чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП

Чл. 95а ЗАПСП

Чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 95б ЗАПСП

Чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА

Като разгледа търговско дело № 72 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба на М.-С.на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели на колективно управление на авторски права, рег.по ф.д.№ 18208/1992 година на СГС, Булстат *******, с адрес: гр.*******с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.94 /сега чл.95, изм. с ДВ бр.28/2018 година/ във връзка с чл.94а /сега чл.95а/ и чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП /сега чл.96б, ал.1, т.6 изм.ДВ, бр.28/2018 година/ срещу ЕТ „Р.Г.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от Р.З.Г..

Ищецът в качеството му на С.по ЗЮЛНЦ за колективно управление на авторски права по чл.40 ЗАПСП, твърди, че по силата на договори за взаимно представителство с чуждестранните организации за колективно управление, представлява на територията на Република България техните членове, в това число авторите на музиката и текста на песните „Call Me Baby“, „Magnet“, „Unforgettable“, „Alone Again“, „Miami“, „Feel It Still“ и „Ni Tu Ni Yo“. Твърди, че ответникът ЕТ „Р.Г.“ е осъществил нарушение на авторските права върху посочените произведения, като ги е използвал на 02.11.2017г. за озвучаване на ресторант „Р.“, намиращ се в гр. София, ж.к. *******. Ищецът посочва, че ответникът е използвал посочените песни без да има отстъпени с договор за публично изпълнение права, с оглед на което претендира обезщетение в общ размер на 7000 лв. – по 500 лв. за неправомерното използване на музиката и по 500 лв. за използване на текста на всяко от седемте произведения, ведно със законна лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията.

Твърди се, че посочените в исковата молба автори са членове на изброените организации за колективно управление на авторски права, с които С.М.има сключени договори за двустранно представителство и които на основание чл.40, ал.10 от ЗАПСП, представлява на територията на РБългария и отстъпва правата им за използване на техните произведения.

Излага твърдения, че с цел използване на музикалните произведения с уредени авторски права сдружението сключва договори с различни категории ползватели по смисъла на §2, т.6 от ПЗР на ЗАПСП, въз основа на които дава разрешение от името на своите членове и на членовете на сродните дружества за използването на тези произведения.

Поддържа, че ответникът няма отстъпени права да използва описаните в исковата молба произведения, с което е нарушил нормата на чл.18, ал.2, т.3, предл.2 от ЗАПСП и е причинил вреди на описаните правоносители, тъй като в резултат на неговите действия, носителите на правата са лишени от възнагражденията за своя творчески труд.

Претендира осъждане на ответника да заплати за всяко едно нарушение по 500 лева – за музиката и за текста за всяка от седемте песни или общо 7000 лева, представляващо обезщетение за причинените вреди /пропуснати ползи/ от възнаграждения, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане и съдебно-деловодните разноски, включително и адвокатски хонорар.

Моли съда на основание чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП /сега чл.95б, ал.1, т.6 ДВ бр.28/2018 година/ да осъди ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Представя доказателства. Направени са доказателствени искания за допускане на СТЕ и за събиране на гласни доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че изложените факти в исковата молба са непълни като не е посочен начина, по който е установено нарушението, часът, конкретния извършител, наличието или липсата на клиенти в заведението, техническото устройство, от което да са се изпълнявали публично произведенията, лицата установили нарушението.

Оспорва в заведението да са се изпълнявали публично музикални произведения- било на живо или чрез възпроизвеждащи устройства. Сочи, че има само радиоприемник за лична употреба на бармана и която се чува само на бара, а останалите маси са на разстояние, което не позволява възприятието на музиката от бара. Твърди, че в заведението има само три броя телевизионни приемника, от които се излъчват само новини и футболни мачове по нареждане на управителя. Счита, че е приложима разпоредбата на чл.91 от ЗАПСП, доколкото се предполага, че съответната радио- или телевизионна организация е заплатила на авторите, чиято музика се излъчва. Сочи, че в хипотезата – слушане на радиопрограма и гледане на телевизионна такава, ищецът не е активно легитимиран да заведе настоящия иск.

Направени са доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства и за съдебна експертиза.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е приета СТЕ.

Възражението на ответника, че ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящите искове, съдът намира за неоснователно. Ищецът е организация по чл. 40, ал. 1 ЗАПСП за колективно управление на права, която съобразно чл. 40, ал. 10, изр. 2 ЗАПСП може и от свое име да предприема всякакви юридически действия за защитата на поверените му за управление права, включително да предявява искове по чл. 94, чл. 94а и чл. 95 и да иска налагане на мерки по чл. 95в, чл. 95г, чл. 96а, чл. 96б и чл. 96г. Право на иск по чл. 95, чл. 95а и чл. 95б ЗАПСП, освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и организациите за колективно управление на права, без да е необходимо същите да доказват индивидуалните си правоотношения с авторите на конкретните произведения и наличието на права по договори за съвместно представителство с чуждестранни сходни организации. Ищецът представлява такава организация за колективно управление на права, видно от представеното по делото Удостоверение за регистрация, издадено от Министерството на културата на 13.01.1994 г., а съгласно Удостоверение № 62-00-0152/27.10.2011 г., в правомощията на ищеца се включва и управлението на авторски права, свързани с публично изпълнение на музикални и литературни произведения, свързани с музика, по см. на чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП и излъчване на такива произведения по безжичен път по см. на чл.18, ал.2, т.4 ЗАПСП.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза потвърждава, че посочените в исковата молба лица действително са композитори и автори на текстовете на процесните произведения и в този смисъл са носители на авторските права върху тях. Посочва се в заключението, че авторите на текста и композиторите на процесните песни са членове на съответните организации за колективно управление на авторски права, с които С.М.има сключени договори за взаимно представителство /приложени по делото/ и по силата на които ги представлява на територията на Република България.

В съдебно заседание представителят на ищеца уточнява, че К.(Д.) А. – автор на третото процесно произведение – е член на немската организация за колективно управление на права – GEMA, а не на британската PRS, както неправилно е посочил в исковата си молба, като представя и заверен препис от договора за двустранно представителство, сключен между ищеца и GEMA. Заключението по СТЕ потвърждава, че чуждестранните организации за колективно управление, в които членуват конкретните носители на авторски права, съвпадат с посочените от ищеца, като се вземе предвид направеното от ищеца уточнение.

Вещото лице констатира, че няма установени критерии за определяне на възнаграждение за еднократно използване на музикално произведение като допълва, че според формиралата се практика за определяне на възнаграждение за еднократно използване на музикално произведение чрез прилагане на експертен метод, се приема, че минималното обезщетение за нарушаване на авторското право върху музиката е 500 лева и 500 лева за текста на всяко музикално произведение.

Между страните няма спор, че търговският обект – ресторант „Р.“, намиращ се в гр. София, ж.к. *******, се стопанисва от ответника.

По делото е представен касов бон от ищеца, от който се установява, че ресторантът е бил посетен на посочената в исковата молба дата – 02.11.2017г.

Свидетелят П., заемащ длъжност сътрудник в „М.“, посочва, че на 02.11.2017г. заедно със свой колега са посетили и извършили проверка в ресторант „Р.“, при която са установили, че в цялото заведение звучат музикални произведения, излъчени по радио „Витоша“. Заведението се състояло се от две непреградени помещения, като има и маси разположени отвън. Свидетелят е прекарал в ресторанта около 40 мин. и си е водел записки за излъчените и чутите от него произведения, сред които посочва процесните седем. Свидетелят обяснява, че с колегата си И.Г.са влезли в заведението в 11:00 – 11:15 ч., а музикалните произведения същият е разпознал с помощта на инсталиран на мобилното му устройство софтуер „Шазан“, като се уточнява, че има и запаметяващо устройство, което все още се намира в телефона на свидетеля. Този свидетел твърди да е връчил уведомително писмо с указание, че следва да спазва ЗАПСП и че за всяко публично изпълнение следва да има сключен договор, което писмо е било получено от зам. управителя на ресторанта, бармана или сервитьора, поради отсъствието на управителя в деня на връчването.

Според показанията на посочения от ответника свидетел Х., същият посещава процесния ресторант „Р.“ три-четири пъти в седмицата. Посочва, че залите, които заедно с външната, която е за пушачи, са общо три на брой. Твърди, че има три телевизора, на които се излъчват различни спортове, като заведението се използва за гледане на спортни предавания като спортен клуб. Мокрият бар, който е за сервитьорите, не е предназначен за клиентите. Свидетелят твърди, че когато няма спортни събития в заведението не се пуска музика, а се слушат спортните коментатори, пуска се телевизия „Европа“ или друга. Според свидетеля в заведението няма монтирани устройства за озвучаване като понякога барманите си пускат музика, която се чува по пътя към тоалетната.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма. Процесните песни представляват музикални произведения, които като обект на авторското право се състоят от две самостоятелни части – музика и текст, върху всяка от които съществува отделно авторско право – на композитора и на автора на текста.

Едно от правомощията на носителя на авторското право е правото на публично изпълнение, представляващо възможността музикалното произведение да бъде изпълнявано публично, по начин, даващ възможност за възприемането му от неограничен брой лица. Всяко използване на произведението от лице различно от автора, без да са му отстъпени съответните права, води до нарушаване на авторското право.

Основателността на иска по чл.94 ЗАПСП /сега чл.95, ДВ бр.28/2018 година/ предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права. Предмет на иска по чл.94, ал.1 ЗАПСП /сега чл.95, ДВ бр.28/2018 година/ е обезщетението, определено в чл.94, ал.2 ЗАПСП /сега чл.95, ал.2 ДВ бр.28/2018 година/, което включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението.

В случая правото на иск за защита правата на лицата явяващи се автори на текста и музиката към съответните визирани в ИМ музикални произведения се упражняват не лично от тях, а от сдружението -ищец, което действа в качеството му на процесуален субституент.

В условията на пълно и главно доказване на предявените искове, в тежест на ищеца беше да установи осъществяването на описаните в исковата молба нарушения от страна на ответника.

От събраните по делото гласни доказателства и в частност свидетелските показания на свидетеля П. се установява, че процесните седем песни са изпълнени публично чрез излъчване по безжичен път чрез радио Витоша в заведението, стопанисвано от ответника на 02.11.2017 година по начин, даващ възможност за възприемането им от неограничен брой лица, които посещават цитирания търговски обект.

Показанията на свидетеля на ищеца П. не се опровергават от показанията на свидетеля на ответника Х., който живее в квартала, в който се намира ресторант-бирария „Р.“. Последният твърди че заведението всъщност представлява спортен клуб, не се слуша силно музика и не е виждал устройство за озвучаване, както и че се гледат мачове и спортни събития и се слушат само спортни коментари, както и че барманите си пускат музика, която се чува когато се ходи до тоалетната. Свидетелят, макар и да сочи че посещава 3-4 пъти седмично заведението, не твърди да го е посетил на процесната дата – 02.11.2017 година , което не изключва възможността на посочената дата музиката от мокрия бар да е озвучавала цялото заведение.

При тези факти съдът намира, че не са налице и изключенията по чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП за използване без съгласие на автора на произведението му – процесният случай не попада под нито един от съставите на сочените разпоредби.

Правото на свободно ползване /което не изключва обаче задължението за обозначаване, а също в определени случаи – и заплащане на компенсационно възнаграждение/ е обвързано по правило с нетърговския начин на използването /с нетърговска цел, за лично ползване и т.н./. В настоящия случай съдът приема, че осъщественото от ответника ползване е извършено в търговския му обект и се явява такова по смисъла на чл.18, ал.2, т.3 ЗАПСП, като ползвател на произведението е ответникът чрез заведението си за обществено хранене и забава, където произведението, респ. процесните песни се довеждат до знанието на слушателите-клиенти на бирарията, чрез радио Витоша.

Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за отстъпени авторски права ¾ нито от М., нито от някой от авторите на произведенията поотделно. Не е налице и сключен договор по реда на чл.58 от ЗАПСП. Поради изложеното съдът приема, че са налице противоправни действия от страна на ответника, с които се нарушават посочените от ищеца имуществени авторски права да получава възнаграждение за всяко едно използване на произведението на авторите, които представлява.

Доводите на ответника, че посочените песни никога не са звучали публично в търговския обект, тъй като заведението не разполага с озвучителни уредби, като е използван единствено малък радиоприемник в дъното на бара от бармана, звукът от който не може да бъде възприет от посетителите, са изцяло неоснователни.

Това твърдение не беше доказано в хода на съдебното дирене като показанията на свидетеля Х. в тази част съдът не кредитира, доколкото същият не посочи да е посещавал заведението на процесната дата от една страна, а от друга, същият потвърди че съществува радиоприемник, но музиката се чувала само около бара. Фактът , че свидетелят не е виждал устройство за озвучаване не означава, че такова в ресторанта няма, а силата на звука също е въпрос на субективно възприятие, което означава че различните хора могат да дадат различна оценка за силата на звука.

В конкретния случай е без значение дали музиката е звучала по определено радио или чрез звукозапис, въпреки че свидетелят установи по категоричен начин коя е радиостанцията, излъчвала процесните произведения. Нормата на чл.18, ал. 2, т.4 от ЗАПСП предвижда, че излъчването и предаването по безжичен път е отделен, независим начин на използване, различен от публичното изпълнение на произведения/т.3/, като правно ирелевантно е дали правата за радиопрограмата, са уредени или не. Съгласно чл. 19 предл.първо от ЗАПСП за всеки отделен вид използване на авторите се дължи отделно възнаграждение.

Относно вината – юридическите лица носят гражданска отговорност за нарушения на авторски права, извършени виновно от техни служители или от лица, наети от тях, като при установяване факта на нарушението вината се предполага до доказване на противното. Няма спор по делото, че процесния ресторант за процесния период се стопанисва от ответника-едноличен търговец. Презумцията за вината не е опровергана от ответника по смисъла на чл.45 ЗЗД.

Ищецът, твърди, че вследствие изпълнението на песните е претърпял вреди, съизмерващи с пропуснатата от него полза, ако беше дал съгласие за ползване на произведението.

Налице е и последният елемент на сложния фактически състав ¾ наличие на причинна връзка между виновните и противоправни действия на ответника и понесените вреди. Обстоятелството, че не е поискано, респ. получено разрешение от страна на авторите на песните, респ. от техния представител, обосновава извода за причинна връзка между нарушението на имуществените авторски права на ищеца и вредоносния резултат.

Вредата, като пряка и непосредствена последица от използването на процесните кадри, без наличието на дължимото по закон съгласие, обективирано в договор за използване, се изразява в неполучаване от страна на ищеца на лицензионното възнаграждение. Съгласно приетата и неоспорена от страните по делото съдебна експертиза не съществува определен в тарифа минимален размер на възнаграждение за еднократно публично изпълнение чрез запис в заведение за хранене , нито критерии за определяне на такова.Вещото лице сочи, че е приложим експертния метод, тъй като има такава практика в тази област, като се определя минимално обезщетение в размер на по 500 лева за музиката и по 500 лева за текста към всяко музикално произведение или общо по 1000 лева на песен.

Ищецът претендира обезщетение в размер на по 500 лева за музиката и 500 лева за текста за всяка от седемте песни или общо 7000 лева.

Обезщетението следва да бъде определено при условията на чл.94а ал.1 т.1 от ЗАПСП. Искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, поради което на ищеца може да се присъди обезщетение от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4 от ЗАПСП. Съгласно чл. 94, ал. 3 и 4 ЗАПСП /сега чл.95/ при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и пропуснатите ползи на автора, като обезщетението следва да бъде справедливо и да въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и на останалите членове на обществото. В случая не се установява конкретен размер на пропуснати ползи. От друга страна обаче, съдът е длъжен да отчете и въздействието на нарушението за патримониума на нарушителя /доколкото съгласно чл. 94, ал. 3, пр. посл. ЗАПСП се отчитат и приходите, реализирани от нарушителя/. В тази насока съдът отчита и сумата, спестена от ответника като разход за осигуряване на правомерното ползване на това произведение.

Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, какъвто е конкретния случай, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които има самостоятелно значение./чл.8, ал.1 ЗАПСП/. Съгласно чл.8, ал.4 от ЗАПСП възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие се смята, че всеки от съавторите има равен дял.

Поради изложеното и като взе предвид, че е установено че процесните песни са били излъчени еднократно в обекта на ответника и при липса на данни и ангажирани доказателства за приходите на заведението за процесния ден, счита че справедливото обезщетение за всяка песен е минималният предвиден в закона размер от 500 лева или общо обезщетение в размер на 3500 лева, ведно със законната лихва за забава считано от датата на исковата молба- 12.01.2018 година. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от възнаграждение в размер на 1000 лева за всяка песен или общо 7000 лева , искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед уважаване на осъдителните искове по чл. 94, ал.1 ЗАПСП /сега чл.95/ следва да бъдат уважени и исканията по чл. 95, ал. 1, т. 6 от същия закон за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението в два всекидневника и телевизиоона организация с национално покритие.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Ищецът претендира разноски по делото общо в размер на 1760 лева, в съответствие с изготвен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от които: 1.) възнаграждение за процесуално представителство в размер на 900 лв. с ДДС 2.) държавна такса в размер на ¾ 360 лв.; 3.) депозит СТЕ в размер на 500,00лв.

Искане за присъждане на разноски е направено и от ответника -адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 22.01.2018 година.

Налице е и направено от ответната страна възражение за прекомерност на разноските относно възнаграждение за процесуално представителство и защита, което съдът счита за неоснователно, предвид факта че същото е в размер близък до минималния, предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 880 лева- за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за съдебна експертиза, съразмерно на уважената част на исковете, а на ответника 250 лева- за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ „Р.Г.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от Р.З.Г. да заплати на С.“М.“ със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп.директор И.Д., като представител на авторите ¾ членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от С.“М.“, по исковете с правно основание чл.94, ал.1/сега чл.95, ал.1/, вр. с чл.94а, ал.1, т.1 /сега чл.95а, ал.1/ ЗАПСП, сумата 3500 (три хиляди и петстотин лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради нарушаване на правата на авторите ¾ членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от С.“М.“, осъществено на 02.11.2017г. в ресторант-бирария „Р.“, стопанисвана от ответното дружество, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху сумата 3 500 лв. (три хиляди и петстотин) лева, считано от датата на предявяване на иска ¾ 12.01.2018 година до окончателното й изплащане, или по 500 лева за всяка песен общо за всички носители на правата, за неправомерно използване чрез публично изпълнение на СЛЕДНИТЕ ПЕСНИ:

1.“Call Ме Ваbу“/“Кол ми бейби“ в изпълнение на Д.Т.с участието на Рут/David Tavare feat. Ruth с композитори и автори на текста – Jimmy Chambers/Джими Чеймбърс, Джордж Едуърд Чандлър/George Edward Chandler, Crotti (De) Ambrogio/Кроти (Ди) Амброджио, Jimmy Helms/Джими Хелмс и Liam Henshall/Лиам Хеншъл, първите и последните двама са членове на английското дружество за колективно управление на авторски права – PRS, Великобритания, а третият композитор и автор на текста на Дружество на композиторите и авторите за права при публично изпълнение и механичен запис GEMA, Германия.

2.,,Magnet“/“Maгнет“ в изпълнение на Тодла Т. с участието на Андреа Мартин/Toddla Т. feat Andrea Martin с композитори и автори на текста – Jason Charles Веск/Джейсън Чарлз Бек и Thomas Mackenzie Bell/Томас Макензи Бел и двамата са членове на английското дружество за колективно управление на авторски права – PRS, Великобритания, и Andrea Monica Martin/Андреа Моника Мартин, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, САЩ.

3. „Unforgettable“/“Анфоргетабъл“ в изпълнение на French Montana feat Swae Lee/ Френч Монтана c участието на Со Лий с композитори и автори на текста – Aujla Jagvir/Ауджа Джавир, член на канадското дружество за колективно управление на права – SOCAN, Malik Ibn Shaman Khalif Brown/Мелик Ибн Шаман Халиф Браун, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – BMI, Jeremy Р. Felton/Джереми П. Фелтън, член на дружество за колективно управление – ASCAP, САЩ, Karim Kharbouch/Карим Карбух, член на дружество за колективно управление – ASCAP, САЩ, Reid Mcculloch Sutphin/Раед Макалох Сутхин, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – BMI, Tesfaye Abel/Тесфайе Абел, член на канадското дружество за колективно управление на права – SOCAN, Washington Christopher Phyomm, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – BMI.

4.“Alone Again“/“Алоун агейн“ в изпълнение на Allyssa Reid feat. Jump Smokers/ c композитори и автори на текста – Jamie MatthewAppleby/Джейми Матю Апълби, член на канадското дружество за колективно управление на права – SOCAN, Anthony Carvajai Arzadon/ Антъни Карваджи Арзадон, член на дружество за колективно управление – ASCAP, САЩ, Sam Vincent Garcia/Сам Винсент Гариа, член на дружество за колективно управление – ASCAP, САЩ, Tom Kelly/Том Кели, член на английското дружество за колективно управление на авторски права PRS, Великобритания, Alyssa Ashley Reid/Алиша Ашли Райд, член на канадското дружество за колективно управление на права – SOCAN, Justin М. Roman/Джъстин М. Рован, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, САЩ, Billy Steinberg/Били Стайнберг, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP.

5.“Мiаmi“/“Маями“ в изпълнение на Will Smith/Уил Смит с композитори и автори на текста – Samuel J. Bames/Самюел Дж. Барне, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, William В. Shelby/Уилям Б. Шелби, член на дружество за колективно управление – ASCAP, Stephen Preston Shockley/Стивън Престън Шокли, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, Willard С. Smith/Уилард С. Смит, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, Leon F. П1 Sylvers/Леон Ф. Ш Силверс, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, Maurice Ryan Toby/Марис Раян Тоби, член на американското дружество за колективно управление на права – SESAC, САЩ.

6.“Feel It Still“/“Фийл ит Стийл“ в изпълнение на Portugal The Man/“ Португал Да ман“ с композитори и автори на текста – Robert Bateman/Робърт Бейтмън, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – BMI, Zachary Scott Carothers/Закари Скот Каротерс, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, Freddie Gorman/Фреди Горман, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, John Baldwin Gourley/Джон Болдинг Гарли, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, John Graham Hill/Джон Грейм Хил, член на английското дружество за колективно управление на авторски права – PRS, Brian Holland/Браян Холанд, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – BMI, Eric Andrew Howk/Ерик Андрю Хоук, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, Kyle O’Quin/Кай ли О’Куин, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – BMI, Jason Wade Sechrist/Джейсън Уейд Секрист, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, Asa Тассопе/Аса Таконе, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASC АР.

7.“Ni Tu Ni Yo“/“Hu ту ни йо“ в изпълнение на Jennifer Lopez feat. Gente De Zona/Дженифър Лопез c участието на Дженте ди Зона с композитори и автори на текста – Marc Anthony/Марк Антъни, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – ASCAP, Alexander Hernandez Delgado/Александър Ернандес Делгадо, член на испанското дружество – SGAE, Hernandez Oscar Eduardo/Ернандес Оскар Едуардо, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – BMI, Jennifer Lopez/Дженифър Лопез, член на американското дружество за колективно управление на авторски права – BMI, Randy Malcom Amey Martinez/Ранди Малкъм Ами Мартинез, член на испанското дружество – SGAE , КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за разликата над уважената сума в общ размер на 3500 лева или по 500 лева на песен до пълния претендиран размер от 7000 лева или по 1000 лева на песен.

ПОСТАНОВЯВА „ЕТ „Р.Г.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от Р.З.Г. , на основание чл. 95б, ал.1, т.6 ЗАПСП, на свои разноски, да разгласи диспозитива на решението във вестник „Сега“ и вестник „24 часа“ и по Българската Национална Телевизия в часовия пояс между 18 – 20 часа.

ОСЪЖДА ЕТ „Р.Г.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от Р.З.Г., да заплати на С.“М.“ със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп.директор И.Д., като представител на авторите ¾ членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от С.“М.“, сумата от 880 лева, представляваща направените по делото разноски , съразмерно на уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С.“М.“ със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп.директор И.Д., като представител на авторите ¾ членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от С.“М.“да заплати на ЕТ „Р.Г.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, представлявано от Р.З.Г., сумата от 250 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.