Продължителност на защита на авторското право
Въпросът за продължителността на авторското право винаги е бил в основата на защитата на авторското право. От самото начало на защитата на авторските права идеята установява, че срокът на закрила трябва да бъде свързан с живота на автора. По-късно продължителността на защитата е удължена отвъд естествения живот на автора. В началото на 20 век тя е била само 10 години след смъртта на авторите. Към края на века в повечето европейски страни членки на Европейския съюз защитата е в продължение на 70 години след смъртта на авторите.
Международноправна уредба и право на ЕС.
Принципът посочен в последната редакция на Бернската конвенция е, че „Срокът на закрила, предоставен от тази Конвенция, обхваща живота на автора и петдесет години след неговата смърт“. По- нататък конвенцията урежда случаите, когато произведения са публикувани анонимно или под псевдоним и срока на закрила на фотографските произведения и на произведенията на приложното изкуство. Сроковете на закрила по конвенцията във всички случаи започват да текат от първи януари на годината, следваща смъртта на автора или когато е станало публично достояние или друго събитие определено в специална хипотеза на конвенцията.
Съгласно Споразумението TRIPS „когато срокът на закрила на творба, която не е фотографска творба или творба на приложното изкуство, се изчислява на различна база от продължителността на живота на физическото лице, такъв срок не е по-кратък от 50 години от края на календарната година на разрешеното публикуване или при отсъствие на такова разрешено публикуване в рамките на 50 години от създаването на творбата – 50 години след края на календарната година на създаването“. Това споразумение не задължава страните членки да прилагат в законодателството си по-широкообхватни защитни мерки.
До 1 юли 1995 година държавите членки на ЕС въведоха в националните си законодателства Директива 93/98/ ЕИО на Съвета от
72 Кавръкова, М. Авторско право при договор за художествена поръчка – Правна мисъл, 2013, № 3. с. 73-83.
– 67 –
29 октомври 1993 година 3а хармонизиране на срока на закрила на авторското право и някои сродни права. С оглед на гладкото функциониране на вътрешния пазар законодателствата на държавите- членки трябва да бъдат хармонизирани така, че сроковете за закрила да бъдат идентични в цялата Общност, като определят еднакви правила за начина им на изчисление. Това се налага поради различния подход за определяне началото на срока на защита, посочен в Римската и Бернската конвенции. Според Римската конвенция началото на сроковете е края на годината, в която се е осъществило събитието (записа, изпълнението или предаването). Бернската конвенции определят за начална дата 1 януари на годината, следваща съответното събитието, съгласно което произведението е станало публично достояние. Ето защо, за да постигне целта си на максимална хармонизация на вътрешните законодателства на държавите членки на ЕС, Директива 93/98/ ЕИО предвижда, че хармонизирането трябва да обхваща не само сроковете за закрила като такива, но и някои разпоредби относно прилагането, като датата, от която ще се изчислява всеки срок. Минималният срок на закрила, предвиден в Бернската конвенция е бил предназначен да предостави закрила на автора и първите две поколения от неговите низходящи (50 години след смъртта на автора). Средната продължителност на живота в Общността обаче се е удължила дотолкова, че този срок вече не е достатъчен, за да обхване две поколения и целите на съществуващата уредба не могат да бъдат постигнати. Бернската и Римска конвенции установяват само минимални срокове за закрила на правата, за които се отнасят, като оставят на договарящите се страни свободата да предоставят по-дълги срокове. Някои държави-членки са упражнили това им предоставено право, докато други въобще не са се присъединили към Римската конвенция. Директива 93/98/ЕИО има за цел да постави основите на една дългосрочна хармонизация, която да способства свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги на вътрешния пазар. В същото време хармонизирането на сроковете за закрила на авторското право и сродните му права не може да има за последица намаляването на закрилата, с която до този момент се ползват носителите на права в Общността.
Съгласно чл.1 ал.1 от Директивата правата на автор на литературно или художествено произведение текат приживе и 70 години след смъртта му, независимо от датата, когато произведението
– 68 –
е направено публично достояние по законен начин. Тази разпоредба е въведна и в българския ЗАПСП чрез общото правило на чл.27 ал.1.
Времетраенето на авторското право. Уредба в ЗАПСП.
Цялата глава 6 на раздел II от ЗАПСП регулира въпросите относно времетраенето на авторското право. Съгласно чл.27 ал.1 от ЗАПСП авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. От приемането на закона през 1993 година до 2000 година, действащата разпоредба в закона определя времетраенето на авторското право – докато авторът е жив и 50 години след смъртта на автора. С изменението през 2000 година73 е въведен по-дълъг срок на защита, такъв какъвто действа в по-голямата част от държавите членки – докато авторът е жив и 70 години след смъртта му.
Съгласно § 6 от ПЗР на ЗАПСП: „Този закон се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, радио- и
телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените срокове на закрила“. Тази разпоредба обаче, внесе повече неяснота, отколкото ред по въпроса за темпоралните измерения на авторското право. Тълкуването на текста на § 6 от ПЗР се постави пред Върховния касационен съд по повод правен спор относно това, по кой точно закон сроковете следва да не са изтекли. По-краткия срок от 50 годишната закрила, предвиден в закона за авторското право, действащ от 1972 година до 1993 година, когато е приет сегашния закон или разпоредбата изисква да е изтекъл по-дългият 70 годишен срок на закрила към датата на изменение на сегашния закон. Според ВКС „ЗАПСП намира приложение за произведенията, създадени преди влизането му в сила, ако по отношение на тях не са изтекли предвидените в ЗАПСП срокове на закрила. Това тълкуване съответства на смисъла и целта на приетия нов закон, на въведения с него единен срок за закрила на авторското право за всички видове произведения и на целта на запазване на придобитите до влизането в сила на ЗАПСП авторски права, предвид систематичното място на разпоредбата на § 6 ал.2 от ПЗР на ЗАПСП и съотнасянето й към ал. 1 на § 6″. По-краткият срок за времетраене на авторското право върху някои от произведенията, създадени преди 01.08.1993г., подлежат на закрила до изтичане на предвидения в ЗАПСП срок, както в хипотезата, когато срокът на
73 Изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 06.05.2000 г.
– 69 –
Закрила по Закона (отм.) не е изтекъл, така и в хипотезата, когато срокът на закрила по Закона (отм.) е изтекъл, но в последния случай не трябва да е изтекъл срокът на закрила според регламентацията на ЗАПСП, т. е. по-дългият срок от 70 години.
Като се има в предвид, че срокът на закрила на авторското право е уеднаквен със сроковете на закрила в Европейския съюз, предвидени в Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29.10.1993г. относно хармонизиране на срока на закрила на авторското право и някои сродни права, то ВКС приема в решението си, че: „Разпоредбата на §6 ал.1 от ПЗР на ЗАПСП следва да се тълкува в смисъл, че ЗАПСП се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, радио- и телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в сила на 01.08.1993г., ако не са изтекли предвидените в него, т. е. в ЗАПСП срокове на закрила“.
§6 от ПЗР на ЗПАСП следва да се разбира, че предвиденият срок на закрила 70 години след смъртта на автора не следва да е изтекъл към 05.05.2000 г. Това важи, както за авторските права, така и за правата сродни на авторските.
Времетраене при произведения, разгласени под псевдоним или анонимно.
Авторското право върху произведение, разгласено анонимно или под псевдоним, продължава седемдесет години след разгласяването му за първи път. Ако в този срок авторът стане известен, или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност се прилага общото правило – 70 години след смъртта на автора.
Бернската конвенция предвижда за произведения, публикувани анонимно или под псевдоним, срокът на закрила, да изтича петдесет години след като произведението е било направено публично достояние по законен начин. Във всички случаи, когато псевдонимът, възприет от автора, не оставя съмнение за неговата самоличност или авторът разкрие съмоличността си след публикуването на произведението се прилага общото правило на конвенцията – защитата се разпростира 50 години след смъртта на автора. Бернската конвенция не задължава страните от Съюза да закрилят произведения, публикувани анонимно или под псевдоним, за които има основание да се предполага, че от смъртта на автора им са изтекли петдесет години.
– 70 –
В изпълнение на поставените си цели Директива 93/98/ЕИО74 удължава всички срокове на закрила, като предвижда 3а анонимните произведения или произведения, публикувани под псевдоним да се закрилят 70 години от момента, в който произведението е станало публично достояние по законен начин. Ако авторът разкрие идентичността си или няма съмнение за нея, срокът на закрила е същият, но започва да тече от първи януари на годината, следваща смъртта на автора.
В случай, че произведението не е било разгласено в срок от 70 години след създаването му и неговия автор е неизвестен (респ. не може да се определи дата на смъртта), авторскоправната закрила върху произведението се прекратява.
Законът допуска всяко лице, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраене на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, да упражнява всички имуществени права върху произведението. Това право продължава 25 години, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено.
След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават безсрочните неимуществени права. Това са правото да се посочва името на автора, превдинима му или друг идентифициращ го знак при всяко използване на произведението и правото да се запази целостта на произведението и да не се извършват промени в него. Всеки правен субект трябва да се въздържа от действия, които, които биха могли да нарушат законните интереси на автора.
Времетраене на авторското право при произведения създадени от двама и повече автори
Когато произведението е създадено от двама и повече автори, срокът започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор. При музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения срокът изтича седемдесет години след смъртта на по- късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста, независимо дали тези лица са посочени като съавтори, при условие че текстът и музиката са били създадени с цел да бъдат използвани заедно.
74 Вж. Каменова, Цв. Хармонизиране на авторското право в Европа, ИПН БАН, 1997,с. 88 – 101.
– 71 –
Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение продължава 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.
Авторското право върху енциклопедии, периодични издания, сборници, антологии, библиографии и други подобни, които включват две или повече произведения или материали, продължава седемдесет години след разгласяването им. Ако в този срок се установи авторът, се прилагат общото правило – докато авторското право се закриля 70 години след смъртта на автора. За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът се изчислява за всеки от тях поотделно.
Времетраене на авторското право върху компютърни програми и бази данни
Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало за работодателя поради създаването им по трудово правоотношение, продължава 70 години след разгласяването на произведението.