Чл. 15, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗАПСП

Чл. 18, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП

Чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП

Чл. 36, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 8, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 8, ал. 4 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 2 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 3 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 4 ЗАПСП

Чл. 94а ЗАПСП

Чл. 94а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП

Чл. 94а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП

Чл. 95б ЗАПСП

Чл. 172а, ал. 1 НК

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

СЕКРЕТАР: АННА СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №285 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №105 от 02.02.2017г., изменено в частта му за разноските с Решение №320 от 22.03.2017г., постановено по гр.дело №1680/2016г. по описа на ПОС, Н.И.Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена да заплати на Н.И.И. с ЕГН:********** ***, сума в размер на 7693,33лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, определено при отчитане стойността на предмета на нарушението по цени на дребно, вследствие извършеното от Н.И.Ф. с ЕГН: ********** в периода от 15.09.2010г.-01.10.2010г. възпроизвеждане на 1000 броя сборници по математика за четвърти клас със съавторски колектив Н.И.И., Л* Ц* Д* и К* П* Б*, носители на авторското право, включващо и изключителното право да разрешават възпроизвеждане, и 1370 броя сборници по математика за четвърти клас /отговори, упътвания, решения/, със съавторски колектив Н.И.И., Л* Ц* Д* и К* П* Б*, носители на авторското право, включващо и изключителното право да разрешават възпроизвеждане, без необходимото по закон – чл.36,ал.1 от ЗАПСП съгласие на носителя на съответното право, и разпространение в периода от 01.10.2010г.-09.11.2010г. на 761 броя сборници по математика за четвърти клас със съавторски колектив Н.И.И., Л* Ц* Д* и К* П* Б*, носители на авторското право, включващо и изключителното право да разрешават разпространение, и 1370 броя сборници по математика за четвърти клас /отговори, упътвания, решения/, със съавторски колектив Н.И.И., Л* Ц* Д* и К* П* Б*, носители на авторското право, включващо и изключителното право да разрешават разпространение, без необходимото по закон – чл.36,ал.1 от ЗАПСП съгласие на носителя на съответното право, за което Н.Ф. е призната за виновна с присъда, постановена по НОХД №2944/2013г. по описа на ПРС-Хн.с., като иска до пълния предявен размер от 23080лв. е отхвърлен; отхвърлен е предявения от Н.И.И. с ЕГН:********** ***, против Н.И.Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сума в размер на 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, определено при условията на чл.94а,ал.1,т.1 от ЗАПСП, вследствие извършено престъпление по чл.172а,ал.1 от НК, за което Н.Ф. е призната за виновна с присъда, постановена по НОХД №2944/2013г. по описа на ПРС-Хн.с.; Н.И.Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена да заплати на Н.И.И. с ЕГН:********** ***, сума в размер на 328,77лв., представляваща разноски по съразмерност за заплащане на възнаграждение за адвокат; Н.И.И. с ЕГН:********** ***, е осъдена да заплати на Н.И.Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 1002лв., представляваща разноски по заплащане на адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска; Н.И.Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, Бюджетна сметка на ВСС държавна такса в размер на 307,73лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Н.И.И., която чрез пълномощника си адв.А.К. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., с конкретни доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалноправната норма на чл.15,ал.1 от ЗАПСП и в нарушение на съдопроизводствените правила вследствие липсата на мотиви и несъобразяване със събраните доказателства за нарушаване на неимуществените авторски права по чл.15,ал.1,т.1 от ЗАПСП и произтичащите от това неимуществени вреди. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер, както и за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Ответникът по въззивната жалба Н.И.Ф. е депозирала чрез пълномощника си адв.Т.Я.-С. писмен отговор с допълнение, според който, окръжният съд е изложил мотиви за неоснователност на иска за обезщетение за неимуществени вреди поради недоказаност настъпването на такива, каквито не се презюмират, а и самият ищец да не ги е конкретизирал, поставяйки знак за равенство между нарушението на авторското право и неимуществените вреди, като твърдения за увреждане имиджа на ищеца са изложени за първи път едва във въззивната жалба, поради което не би могло да бъдат взети предвид и обсъждани, а и по същество са неоснователни. Претендира се за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на направените разноски пред двете инстанции изцяло.

Въззивна жалба против първоинстанционното решение е подадена и от Н.И.Ф. чрез пълномощника й адв.Т.Я.-С., която го атакува в осъдителната му част относно присъденото обезщетение от 7693,33лв. Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, според които ищецът не е доказала настъпването на имуществени вреди, нито техния размер, като се има предвид и, че само част от посочената върху корицата цена е цената на авторското право, а предмет на нарушението може да бъде само стойността на авторското възнаграждение, което в случая е 15% от цената на дребно на всеки екземпляр и се разпределя между тримата съавтори. Поддържа се неправилно да не е отчетен прихода, който ищеца е получила вследствие на разпространяване на част от неправомерно възпроизведените екземпляри. Настоява се пасивно легитимирано да отговаря по иска да е дружеството-издател на процесните сборници „Л*“ЕООД, на основание чл.95б от ЗАПСП, а не неговия управител като физическо лице. Сочи се неправилно окръжният съд да е приел за извършените възпроизвеждане и разпространение на процесните сборници ответника да е призната за виновна с присъда по НОХД №2944/2013г. на ПРС, вместо с присъда по ВНОХД №1307/2014г. на ПОС. По така изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на решението в осъдителната му част, както и за присъждане на направените от нея пред двете инстанции разноски изцяло, излагайки възражения и относно присъдените в нейна тежест разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба Н.И.И. не е депозирала писмен отговор, но в съдебно заседание поддържа становище за нейната неоснователност.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответни неблагоприятни за всяка от тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Н.И.И. против Н.И.Ф. иск с правно основание чл.94,ал.1 във връзка с чл.94а от ЗАПСП за заплащане на обезщетение за вреди от нарушение на авторското право, изразяващо се във възпроизвеждане и разпространение на сборници по математика за четвърти клас и сборници по математика за четвърти клас /отговори, упътвания, решения/, със съавторски колектив: Н.И.И., Л* Ц* Д* и К* П* Б*, без необходимото по чл.36,ал.1 от ЗАПСП съгласие на носителя на авторското право, през периода 15.09.2010г.-09.11.2011г., за което е налице влязла в сила осъдителна присъда, постановена по ВНХОД№1307/2014г. на Окръжен съд-Пловдив след отмяна на оправдателната присъда по НОХД №2944/2013г. по описа на ПРС. Претендираното обезщетение е разграничено като такова за имуществени вреди в размер на общо 23080лв., формиран в хипотезата на чл.94а,ал.1,т.2 от ЗАПСП, и за неимуществени вреди в размер на 5000лв., формиран в хипотезата на чл.94а,ал.1,т.1 от ЗАПСП. По този начин е претендирано за присъждане на обезщетение от общо 28080лв. Окръжният съд е приел да е сезиран с обективно съединени искове за обезщетение за имуществени вреди и за обезщетение за неимуществени вреди, като е уважил първия до размер на 7693,33лв. и е отхвърлил изцяло втория, в които именно части решението му се и обжалва пред въззивната инстанция и в които предели спора е предмет на разглеждане във въззивното производство.

С отговора на исковата молба ответникът Ф. е заявила възражение за изтекла погасителна давност. Оспорила е наличието на настъпили за ищеца имуществени и неимуществени вреди. Оспорила е активната процесуална легитимация на ищеца като само един от съавторите, както и пасивната материалноправна легитимация.

С влязла в сила като потвърдена от касационната инстанция Присъда №76 от 07.10.2014г., постановена по ВНОХД №1307/2014г. на ПОС, след отмяна на оправдателната присъда по НОХД №2944/2013г. на ПРС, ответника Н.Ф. е призната за виновна в това, че в периода 15.09.2010г.-09.11.2011г. в гр.С* и в гр.П* при условията на продължавано престъпление е възпроизвела и разпространила чужди обекти на авторското право – сборници по математика за четвърти клас и сборници по математика за четвърти клас /отговори, упътвания, решения/, със съавторски колектив ищеца Н.И. и Л* Д* и К* Б*, носители на авторското право, включващо и изключителното право да разрешават възпроизвеждане и разпространение, без необходимото по чл.36,ал.1 от ЗАПСП съгласие на носителя на съответното право, като в периода 15.09.2010г.-01.10.2010г. възпроизвела 1000 броя от сборниците и 1370 броя от сборниците /отговори, упътвания, решения/, а в периода 01.10.2010г.-09.11.2011г. разпространила 761 броя сборници и съответно 1370 броя сборници /отговори, упътвания, решения/, за което и на основание чл.172а,ал.1 от НК е осъдена на „пробация“. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, какъвто в случая е и предмета на иска за обезвреда, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл.300 от ГПК, като в случая обективните съставомерни признаци на престъплението включват и обекта на авторското право и неговото титулярство, принадлежащо на съавторски колектив.

В тази връзка и по повод възраженията на ответника относно активната процесуална легитимация, която е предпоставка за допустимостта на иска и постановеното по него решение, за която въззивният съд, съгласно чл.269 от ГПК, се произнася и служебно в обжалваната част, следва да се има предвид, че типичната процесуална легитимация произтича от титулярството на защитаваното материално право и тя принадлежи на неговия носител. Когато носители на това право са неколцина, исковата защита може да бъде предприета от един от тях в случаите на обикновено другарство или необходимо факултативно другарство или да е наложителна съвместната легитимация в хипотезата на задължително необходимо другарство, при която общото предявяване на иска от всички другари е условие за допустимост на процеса. В случая се касае за произведения на авторското право – сборници по математика, създадени от съавторски колектив от трима души. Съгласно чл.8,ал.1 от ЗАПСП, авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо или се състои от части, които имат самостоятелно значение. С тази нормативна уредба е изоставено разбирането за неделима принадлежност на авторското право на всички съавтори, така, както е било предвидено от чл.11,ал.1 от ЗАП /отм./. В общото притежание всеки съавтор участва с конкретен дял по аргумент от чл.8,ал.4 от ЗАПСП. При това положение не може да се приеме, с оглед коментираната норма на чл.8,ал.1 от ЗАПСП и естеството на защитаваното авторско право, да е налице хипотеза на задължително другарство, обуславящо съвместна процесуална легитимация на съавторите, поради което предявеният от ищеца като един от съавторите иск и постановеното по него решение са допустими.

Във връзка с възраженията на ответника Ф. за липса на пасивна материалноправна легитимация в нейно лице от приложените към делото писмени доказателства действително се установява, че между съавторския колектив и издателството „Л*“ЕООД е бил сключен представения Договор №* от 25.10.2005г., с който те са му предоставили изключителното право да използва създадените от тях сборници чрез издаване и преиздаване в общ тираж не по-голям от 10000 броя и разпространението му на територията на страната, действието на който договор като сключен за срок от три години е прекратено с изтичането му, а процесните екземпляри от сборниците са издадени след това, като са отпечатани по възложение именно на издателството въз основа на сключения на 15.09.2010г. договор за полиграфически изработки /услуги/, съдържащ се в материалите по приложеното ДП №661/2011г. на ОД на МВР-П*, предадени са нему и са намерени в офис на издателството в гр.П*, според протокола за претърсване и изземване от 09.11.2011г., и в складовата му борса в гр.С*, според протокола за доброволно предаване от 09.11.2011г. Ответникът Ф. през процесния период на неправомерно възпроизвеждане и разпространение, както и понастоящем, е управител и представляващ издателското дружество „Л*“ЕООД. С оглед тази фактическа обстановка, ответникът, считайки за отговорно именно дружеството, се позовава на нормата на чл.95б от ЗАПСП, според която юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на авторски права, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или лица, наети от тях, в който случай вината се предполага до доказване на противното. Според настоящата инстанция, цитираната разпоредба не изключва отговорността на физическото лице, което виновно е нарушило закриляни от закона авторски права. Тя е приета със ЗИДЗАПСП /ДВ, бр.99/2005г./ и с нея на практика е разширен дотогавашния кръг на легитимираните да отговарят за нарушаване на авторското право лица. Същата е аналогична на нормата на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно обезпечителната безвиновна отговорност на възложителя. В случая ищецът е насочила претенцията си спрямо прекия причинител на нарушението на авторското й право, който е легитимиран да отговаря по силата на чл.94,ал.1 от ЗАПСП за виновните си действия, за които е налице влязла в сила присъда.

На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, съгласно чл.94,ал.2 от ЗАПСП. Неоснователно ответникът и във въззивното производство поддържа от нарушаването на авторското право да не са произтекли каквито и да било вреди за ищеца. Както резонно същият настоява, в случая вредите не са съставомерни признаци на престъплението, за което е постановена осъдителната присъда, поради което и противно на застъпваното от ищеца, посредством нея те не са установени със задължителна за гражданския съд сила. Нарушаването на авторското право, на което акцентира ищецът, не е тъждествено на настъпилите от него вреди, изразяващи се в негативните последици за автора от имуществен и неимуществен характер вследствие това виновно неправомерно посегателство, както уместно застъпва и ответникът. От исковата молба и уточнението към нея става ясно твърдените имуществени вреди да са под формата на пропуснати ползи, с оглед начина на формиране на размера на обезщетението от единичната стойност на всеки от неправомерно възпроизведените и разпространени сборници. Твърдения за специфични неимуществени вреди не са изложени, както настоява и ответникът, като ищецът обосновава настъпването на такива с накърняване на неимущественото й право по чл.15,ал.1,т.1 от ЗАПСП, при което претендира за обезщетяване на обичайните неимуществени вреди, претърпени от пострадалия от нарушаване на такова авторско право, съставляващо в случая престъпление по чл.172а,ал.1 от НК, свързани с накърняване честта и достойнството вследствие игнорирането на автора чрез използването по посочения начин на създаденото от него произведение без съгласието му. Правото да се използва обект на авторското право или да се разрешава използването му е предоставено на неговия автор, съгласно чл.15,ал.1,т.1 и чл.18,ал.1 от ЗАПСП, и той може да бъде използван само след предварителното му съгласие, освен когато законът предвижда друго, според чл.35 от ЗАПСП, като за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид авторът има право на възнаграждение, съобразно чл.19 от ЗАПСП, което възнаграждение се определя с договора по чл.36,ал.1 от ЗАПСП , с който се отстъпва правото на използване. Възмездният характер на договора предполага, че при неправомерно използване без съгласието на автора, същият е лишен от полагаемото му се възнаграждение, което със сигурност би получил ако за това използване той бе сключил договор, и по този начин търпи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Без значение е начинът на неправомерно използване, каквото в случая е осъществено с действия по чл.18,ал.2,т.1 и т.2 от ЗАПСП чрез възпроизвеждане и разпространение на сборниците, за каквото последно се счита, съгласно пар.2,т.4 от ДР на ЗАПСП, и съхраняването им в търговски количества, каквито са процесните, доколкото начинът на използване е предмет на договаряне с автора и за всеки вид използване му се дължи възнаграждение. Неотносимо към настъпването на имуществените вреди е наведеното от ответника обстоятелство, че процесните екземпляри от сборниците не са били реализирани чрез продажба на пазара. Дължимостта на възнаграждението, което ищеца би получила, в случай, че за използването бе сключен съответния договор, не е обусловена от реалното използване на отстъпените с него права, а задължението за заплащането му възниква с факта на предоставяне на правата, чието именно отстъпване е предмет на договора и чието упражняване зависи единствено от волята на ползвателя. След като в случая е осъществено използване на произведенията без съгласието на автора, независимо, че от това използване нарушителят на авторското право не е реализирал печалба, е налице имуществена вреда под формата на пропуснато за този вид използване възнаграждение, каквото иначе авторът би получил. Неотносимо е и твърдението на ответника да е заплатил възнаграждение на ищеца за реализираните чрез продажба част от неправомерно възпроизведените и разпространени екземпляри от сборниците, тъй като същите не са предмет на нарушението и присъдата, респективно на настоящия спор. Според настоящата инстанция въпросът за неимуществените вреди се поставя специфично. Обектът на авторското право е резултат на творческа дейност, представляваща умствен и емоционален процес, благодарение на който като израз на свободната изява се създават оригинални качествено нови материални и духовни ценности в интерес на обществото. С оглед на тази негова същност, нарушаването на авторското право чрез използване на обекта без съгласие на автора, което в случая съставлява и престъпление, само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху него, свързано с незачитане на интелектуалните му усилия и накърняване на честта и достойнството му на автор на оригинално произведение, за каквито обичайни за такъв тип посегателство изживявания и причинно-следствената им връзка с него не е необходимо да се събират нарочни доказателства, поради което доводите на ответника за липса на претърпени от ищеца каквито и да било неимуществени вреди са неоснователни, а наличието на такива неправилно е отречено и с обжалваното решение.

При това положение иска се явява доказан по основание, противно на възраженията на ответника.

Според постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №106 от 11.07.2012г. по т.дело №769/2011г. на ВКС, II т.о., съставляващо задължителна съдебна практика, предмет на иска по чл.94,ал.1 от ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението, като включва всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, и се дължи като глобална сума за тях, а видът на вредите е от значение за доказването на иска и на обстоятелствата по чл.94,ал.3 от ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира становището си за справедливия размер на дължимото обезщетение. В настоящия случай ищецът е заявила с исковата молба петитум за присъждане именно на глобално обезщетение в размер на 28080лв. за претърпените от нея вследствие нарушението на авторското й право от ответника имуществени и неимуществени вреди. Обстоятелството, че с обжалваното първоинстанционно решение окръжният съд се е произнесъл поотделно за имуществените и за неимуществените вреди, не води до недопустимост на същото, тъй като е постановено в рамките на заявената от ищеца претенция, а се касае за непрецизно изразяване на иначе ясно формираната воля относно размера на дължимото за всички приети за налични, сведени до имуществените, вреди обезщетение, определено на сумата от 7693,33лв.

Настоящата инстанция намира, че относно размера на дължимото обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди няма достатъчно данни, поради което са приложими разпоредбите на чл.94а във връзка с чл.94,ал.3 и ал.4 от ЗАПСП, на които се позовава и ищеца в исковата молба. По силата на същите ищецът може да иска като обезщетение за всички претърпени от него вреди от нарушението /имуществени и неимуществени/ или сума от 500лв. до 100000лв., като конкретния размер се определя по преценка на съда, съобразно всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, или равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри /чл.94а,ал.1,т.1 и т.2 от ЗАПСП/. В настоящия случай ищецът е претендирал глобално обезщетение от 28080лв. за имуществени и неимуществени вреди, формирано не само от равностойността на възпроизведените и разпространени сборници, определена от него на общо 23080лв. за репарация на имуществените вреди, но и от отделно посочената сума от 5000лв. за неимуществените вреди. Предмет на нарушението са неправомерно възпроизведените и разпространени сборници. По делото са представени от ответника кориците на процесните сборници с посочена в тях корична цена съответно от 10лв. и от 2лв., каквато е и претендирана от ищеца. На лист 161 от приложеното НОХД №2944/2013г. на ПРС е приложена подписана от ответника като управител на дружеството-издател справка №2, съставляваща отчети за авторските възнаграждения от продажби, според посоченото в която, коричната цена или цената на дребно на сборниците е била същата и за периода от 2006г., т.е. и през времето, през което те са били правомерно възпроизвеждани и разпространявани въз основа на сключения между авторите и издателството договор от 25.10.2005г., при което възраженията на ответника във въззивната жалба за липса на доказателства относно цената на дребно на правомерно възпроизведените екземпляри са неоснователни. За всяко от нарушенията и за всички екземпляри, които са техен предмет, тя се равнява на 23080лв. Следва да се отчете, че сборниците са създадени от съавторски колектив от трима души, притежаващи общо авторско право върху произведенията с равни дялове при липса на доказателства за съгласие помежду им за друго разпределение, съгласно чл.8,ал.4 от ЗАПСП, при което равностойността на дела на ищеца от цената на дребно е 1/3 от общата и възлиза на 7693,33лв. Неоснователно ответникът и пред настоящата инстанция застъпва, че предмет на нарушението може да бъде единствено стойността на авторското възнаграждение, но не и пълната цена на тиража, включваща и търговски отстъпки, разходи и ДДС, каквото възнаграждение в случая да е общо 15% от цената на дребно за тримата съавтори. Действително, неполученото вследствие неправомерното използване на сборниците авторско възнаграждение съставлява пряка имуществена вреда под формата на пропусната полза, подлежаща на обезщетяване. От това нарушение на авторското право, обаче, се прие ищецът да е претърпяла и неимуществени вреди, които също подлежат на обезщетяване. Освен това, обезщетението, съгласно чл.94,ал.4 от ЗАПСП, следва да е в такъв размер, че да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, в което се проявява и санкционния му, освен обезщетителен, характер. В случая нарушението касае неправомерно без съгласие на автора възпроизвеждане и разпространение на сборници по математика, осъществено при наличен с авторите договор след като действието му е било прекратено, без да се е достигнало до пазарна реализация на процесните сборници и печалба за нарушителя от такава, и вследствие на него ищецът е претърпяла обичайни за такова негативни изживявания, доколкото от нейна страна не са наведени своевременно обстоятелства и не са събрани доказателства за специфични с оглед личността, общественото положение, здравословно състояние и други фактори неимуществени вреди. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира за справедлив размер на дължимото за всички понесени от ищеца вреди обезщетение такъв от 7693,33лв., какъвто е и присъденият с обжалваното решение, макар и формиран от окръжния съд само с оглед имуществените вреди.

С отговора на исковата молба ответникът е заявила и възражение за изтекла погасителна давност досежно вземането за обезщетение от неправомерното възпроизвеждане на процесните сборници. Неоснователно за начална дата на петгодишния давностен срок се сочи крайната дата /01.10.2010г./ на периода, за който с присъдата е прието да е осъществено продължавано престъпление, тъй като давността за вземания от непозволено увреждане, съгласно чл.114,ал.3 от ЗЗД, почва да тече от откриването на дееца, за какъвто начален момент в случая правилно окръжният съд е приел този, посочен в депозираната от съавторския колектив на 26.10.2011г. до РП-П* жалба, а именно м.09.2011г.

Обсъденото обосновава извода за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните от страните части като правилно като резултат.

Съдържащите се във въззивната жалба на ответника Ф. възражения по отношение на присъдените с решението разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, каквито са били наведени и с отделна подадена от нея заедно с въззивната жалба молба, вече са разгледани по тази молба по реда на чл.248 от ГПК от окръжния съд, който с Решение №320 от 22.03.2017г. е оставил същата без уважение, като решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което произнасяне по така разрешения с влязъл в сила съдебен акт въпрос не се дължи от настоящата инстанция, при положение и, че резултатът от изхода по спора при въззивното му разглеждане е идентичен с първоинстанционния.

И двете страни претендират за разноски за въззивното производство. Ищецът Н.И. представя списък по чл.80 от ГПК за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. По делото, обаче, както основателно възразява ответника, не са представени надлежни доказателства за заплащане на такива разноски. Представено е единствено пълномощно за адв.А.К., в което се съдържа изявление на упълномощителя договореното и заплатено адвокатско възнаграждение да е в размер на 1000лв., но не е представен договора за правна помощ, с който да е уговорено заплащането на такова за въззивното производство, неговия размер, начина на плащане и в случай, че е в брой, да удостоверява факта на плащането, в каквато насока са и задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. След приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване е проведено по молба на жалбоподателя Н.Ф. производство по чл.151 от ГПК за поправка на съдебния протокол от 19.06.2017г., в рамките на което производство от страна на ищеца Н.И. е представено извлечение за внесена на каса на дата 11.07.2017г. по банковата сметка на адв.К. сума от 1000лв. като адвокатски хонорар по настоящото дело. Както основателно възразява ответника, това доказателство не може да бъде взето предвид като представено и удостоверяващо настъпило след приключване на устните състезания обстоятелство и доколкото хода по същество на делото не е бил отменен за провеждане на производството по поправка на съдебния протокол. При това положение искането на ищеца за присъждане на разноски за въззивното производство следва да се остави без уважение. Ответникът Н.Ф. е представила доказателства за заплатени от нея разноски за държавна такса в размер на 155,87лв. по подадената от нея въззивна жалба, каквито не й се дължат, предвид цялостната й неоснователност. Представени са и доказателства за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. по приложен договор за правна защита и съдействие №13 от 06.04.2017г. и извлечения от банкова сметка. Тъй като адвокатското възнаграждение е заплатено за защитата по въззивните жалби и на двете страни срещу първоинстанционното решение по иска до обжалвания размер от общо 12693,33лв., който и при въззивното разглеждане на спора се отхвърля до размера на 5000лв., съразмерно на така отхвърлената част, на ответника се дължат разноски от 393,90лв., каквито следва да й бъдат присъдени.

Предвид изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №105 от 02.02.2017г., изменено в частта му за разноските с Решение №320 от 22.03.2017г., постановено по гр.дело №1680/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в обжалваните му части.

ОСЪЖДА Н.И.И. с ЕГН:********** ***, да заплати на Н.И.Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 393,90лв. /триста деветдесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски за въззивното производство по съразмерност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.И.И. за присъждане на разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.