Наказателни средства 3а защита.
Те бяха въведени в Наказателния кодекс през 1968 г. и през 1995 г., когато Парламентът прие изменение на Наказателния кодекс. Това стана под влиянието на международни организации, настояващи за приемането на ефективни мерки в българското законодателство за борба с нарушенията. Наказателните средства имат както определени предимства така и недостатъци. Като предимство на наказателните санкции – глоба и лишаване от свобода, може да се посочи, че те имат определен възпиращ ефект. Сред недостатъците обикновено се посочва, че технологията е направила нарушаването на авторското право изключително изгодно и дори високите глоби нямат желания възпиращ ефект. Освен това в повечето развити страни съдилищата не са склонни да изпратят обвиняем в затвор за нарушения на авторското право, различни от тези в най-тежките случаи или ако ответникът вече има криминално досие. Друг недостатък на наказателните средства е, че наложените глоби не компенсират собственика на авторските права, а отиват в държавата.
Всичко това обяснява защо в периода след 1968 г., когато за пръв път в българския наказателен кодекс се въвежда плагиатство, броят на тези случаи е ограничен.
Изменението на наказателния кодекс от 1995г. се въведе поради значителното увеличаване на интелектуалното пиратство. Наказателния кодекс е изменен и допълнен и за пръв път е въведено понятието „интелектуална собственост“. Последващото изменение е през 2006 година. Обособява се самостоятелен раздел 7 към глава трета – „Престъпления против интелектуалната собственост“, в която се включват три основни състава, които третират проблемите на авторското и сродните права:
1.
така наречената – „контрафакция“ – чл. 172а от НК.
2.
престъплението, наречено „плагиатство“ – чл. 173 от НК.
3.
престъплението „натрапено съавторство“ чл. 174 от НК
Престъплението по чл.172а, ал.1 от НК се състои в записване, възпроизвеждане, разпространяване, излъчване или предаване, или използване по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. Изпълнителното деяние и при двата състава може да се осъществи само чрез действие. Действието ще
– 120 –
представлява неправомерно използване на чужда интелектуална собственост. Разпоредбата е бланкетна, като съдържанието на понятията в нея се извежда от съдържанието на същите понятия в специалния ЗАПСП. Деянията засягат интересите на носителя на авторското право върху произведението на науката, литературата или изкуството. Санкцията е лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди лева. Престъплението е умишлено.
Като престъпление е въведено и обикновенното държане на материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери (70 пъти над минималната работна заплата), или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители. Предвиденото наказание за това предстъпление е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Престъплението е умишлено.
В българския наказателен кодекс е криминализино и плагиатството като престъпление. Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание. Обект на престъплението „плагиатство“ е неимущественото парво на автора да иска името му (псевдонимът му) да се обозначи по съответен начин при всяко използване на произведението. Изпълнителното деяние се извършва чрез издаване или използване на под свое име на чуждо произведение. Престъплението е умишлено.
В престъплението „натрапено съавторство“ по чл. 174 от НК наказуемото деяние се състои във включване като съавтор на произведение на науката, литературата или изкуството на лице, което не е взело участие в творческата работа по неговото създаване. Деецът сам трябва да се е сторил това, злоупотребявайки със служебното си положение. За да е съставомерно деянието не е необходимо получаването на материална изгода. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание. Престъплението е умишлено.